Историята на "tangyuan" датира от много време; ранните му форми се появяват още в периода преди Цин и в древността е било известно под различни имена, като „mianjian“ (брашнени пашкули) и „yuanbuluojiao“ (кръгли кнедли без ъгли). От династията Сонг техниките за приготвяне на тези кнедли са узрели и те се превръщат в популярна празнична храна сред широката публика; по това време те са били наричани „yuanzi“ или „fuyuanzi“ – имена, произлизащи от факта, че те плуват на повърхността на водата, след като са били сготвени.
От династията Мин нататък този тип сезонна храна се нарича предимно „танюан“ или „юансяо“. Терминът „yuanxiao“ е популярен главно на север, докато „tangyuan“ е често срещан термин на юг. По време на династиите Мин и Цин, майсторството, свързано с направата им, става все по-усъвършенствано, което води до въвеждането на различни пълнежи като сусамова паста, паста от сладък червен боб и фъстък. По време на династията Цин се появява и „yuanxiao“, пълно със съставки като цветя от османтус, захар и орехи. В съвременните времена се извършват непрекъснати иновации по отношение на вкусовете, формите и методите на консумация; пазарът вече предлага креативни пълнежи - като шоколад и плодове - както и бързо замразени продукти. Освен традиционния метод на варене са разработени и други стилове на приготвяне, включително дълбоко пържене и захарно покритие („basi“).
